СУ Д-р Петър Берон
Средно училище в Костинброд

Историята в стих

            Всеки от нас учи азбуката от А и Б. Всеки от нас преоткрива света чрез  първите най-обикновени житейски истини. Не е задължително да имаш любимо училище, любим учител, но в живота на всеки от нас има непременно едно училищея около което като в слънчева система гравитират най-прекрасните спомени.

 

            Спомените за преодолените трудности , за споделените радости и изплакана болка, за приятелското рамо, за останалото след нас, когато сме били ученици или когато вече сме учители, сътворяват нашата приказна история – историята на нашето училище...

 

 

Някога във малкия ни град 

хората живеели щастливо.

Търсели надежда в своя свят,

нова светлина и нова сила.

Думата “УЧИЛИЩЕ” била

слънчев лъч сред тъмната пътека,

 водеща към стръмни върхове,

 тайнствена, красива и нелека.

              

На 10 ноември 1944 в района

на гараКостинбродшколо се открива.

 

Новото училище в града

в схлупена барака приютили.

През деня посрещало деца,

пътя към науката открили.

Нощем е било заслон и дом

на работниците от завода.

На труда и знанието подслон

станала порутената сграда.

Вунка Георгиева е главен учител

на знанието във новата обител.

Петимата учители, с огън в сърцата

се грижели със обич за децата,

Изписвали освен числа и букви,

в душите им и сила непозната.

 

На първи ноември, четирийсет и шеста,

името и примера на д-р П.Берон

избират на школото ново патрон,

директор му става Матьо Шивачев,

който дълго се бори и търси навред,

подкрепа и средства, които да вложи

на новото школо в строежа нелек.

 

На 5 декември  сградата нова

става училище вече основно.

Всички деца и родители живо

средства събират ,за да бъде красиво,

новото школо,към което с надежда

всеки се връща и всеки поглежда.

И успяват училище “Петър Берон”

 да превърнат в най-хубаво в този район.

 

Шестнадесет учители в него работят.

Димитър Петров е директорът,който

в тази изпълнена с трудност година,

успява да вдъхне надежда и сила.

 

През 60 година въвеждат закон-

до осми клас учат във всеки район.

Директорът Крум Василев посреща

тази промяна със нова надежда

и към успехи училището основно повежда.

 

Децата прииждат от всички страни,

със жажда за знания , с дух несломим.

училище,пълно с наука и песни-

за тях и постройките вече са тесни.

 

Изграждат пристройка към старата сграда.

Родители също участват с бригада.

Сами изработват нови маси,врати

и в класните стаи работят със дни.

 

Децата засаждат цветя и дървета,

рисуват картини,изписват куплети.

Участват в конкурси,игри, надпредвари.

Танцуват и пеят, печелят награди.

 

Спортистите също представят достойно

с победите свойто училище родно.

Сформират по спортна гимнастика тим

в цяла България –непобедим.

 

Поели по своята трудна пътека,

водеща бавно към света на успеха.

И деца, и родители с вяра в сърцата,

търсели сила във срадата свята.

 

И тогава в годината 73

за базово школо тя е приета.

Този успех всички срещат с възторг-

плод на усилия,труд и любов.

За него нека да благодарим

на тях, на старите учители,

в душите спомена за тях да съхраним!

 

В училище честват годишнина светла.

Присъжда се важна, престижна награда,

която за трийсетгодишен труд се полага.

Държавният орден “Кирил и Методий”-

с него в училище всички са горди.

 

Последвала нова ,щастлива промяна

Открива се горен курс, с нова програма.

Две паралелки гимназисти са вече приети.

Цвета Стефанова-Янева

е първият директор,поел грижата и отговорността

за средното училище.

Три години по-късно, с красиви моменти

 изпращали първите абитуриенти.

Цели 14 години, от 1978 до 1992

Директор е Павлина Стамболийска.

С упорит труд и компетентност

И с подкрепата на целия училищен колектив

тя успява да издигне и утвърди

авторитета на средното училище.

Признание за работата й е избирането й

за средищен директор.

След отеглянето й длъжността

директор се изпълнява от Маруся Денчева.

От 1993 година до днес щафетата и отговорността

 за съдбата на СОУ “Д-р П.Берон”

 е в ръцете на Ели Виденова.

 

 

Когато със поглед се върнем назад

И в миг прекосим този прикасен свят

На толкова много отминали дни,

Изпълнени с трудност,копнеж ,светлини,

В който деца като теб,като мен

И силни учители, с дух несломен,

С крехка надежда и вяра в душите

С любов са чертали път към звездите.

Тогава се спираме с пламък в сърцата,

Пред нашето училище, сградата свята

И пламва в душите ни огън свещен,

Надежда за утре, за теб и за мен.

Защото животът волен и голям

нарочно някога ни праща там,

където можем мъдро да узнаем,

че целият живот, че този свят

със влюбени, с портрети, с листопад,

е всъщност наша вечна класна стая!

     

 

 Автор:Лидия Йотова